— Тъкмо била излязла за литургия — рече тя.

— Добре, добре — каза кметът, — но сега я оставете да диша.

Пастор лежеше в коридора, проснат ничком към гълъбарника, върху ложе от окървавена перушина. Носеше се остра миризма на птичи тор. Неколцина мъже се опитваха да повдигнат тялото, когато кметът се появи на прага.

— Разотивай се — каза той.

Мъжете отново положиха трупа върху перушината, в същото положение, в което го бяха намерили, и мълчаливо отстъпиха. След като огледа тялото, кметът го обърна. Наоколо се пръснаха мънички перца. По корема му имаше и други пера, полепнали по още топлата, жива кръв. Кметът ги очисти с ръка. Ризата бе разкъсана, а токата на колана — раздробена. Под ризата видя излезлите навън черва. Раната бе престанала да кърви.

— Убил го с пушка за тигри — обади се един от мъжете.

Кметът се изправи. Обърса полепналите по ръката му окървавени пера о една от гредите на гълъбарника, без да откъсва очи от трупа. Доизбърса се о панталона на пижамата и се обърна към групичката:

— Не го помръдвайте оттук.

— Ще го оставите така проснат — каза един от мъжете.

— Трябва да се извърши оглед на трупа — възрази кметът.

В къщата започна плачът на жените. Кметът си проправи път сред виковете и задушаващата миризма, която започваше да насища въздуха в стаята. На входната врата той срещна отец Анхел.

— Мъртъв е! — възкликна свещеникът слисан.

— Като прасе — отвърна кметът.

Къщите около площада бяха отворили врати. Дъждът бе престанал, но схлупеното небе тегнеше над покривите без никаква пролука за слънцето. Отец Анхел дръпна кмета за лакътя.

— Сесар Монтеро е добър човек — каза той. — Сигурно е било в момент на помрачение.

— Знам, знам — каза кметът нетърпеливо. — Не се безпокойте, отче, нищо няма да му се случи. Влезте вътре, там имат нужда от вас.