И се отдалечи малко рязко, като нареди на полицаите да вдигнат стражата. Множеството, дотогава държано на разстояние, се спусна към дома на Пастор. Кметът влезе в билярдния салон, където един полицай го чакаше с кат чисти дрехи — лейтенантската му униформа.

Обикновено по това време заведението не беше отворено. Сега бе претъпкано още преди седем. Покрай масичките за четири души или подпрени на тезгяха, неколцина мъже пиеха кафе. Повечето от тях още бяха с горната част на пижамата и по пантофи.

Кметът се съблече пред всички, поизбърса се с панталона на пижамата и взе да се облича мълчаливо, заслушан в коментарите. Когато напусна салона, той бе напълно осведомен за всички подробности по произшествието.

— Внимавайте — извика от вратата, — ако някой ми размири селото, ще го напъхам в дранголника.

Спусна се по павираната улица, без да поздравява никого, но ясно си даваше сметка за възбудата, обхванала селото. Беше млад човек, със свободни маниери, и на всяка крачка личеше желанието му да се налага с присъствието си.

В седем часа шлеповете, които три пъти седмично превозваха стоки и пътници, изсвириха, напускайки пристана, но никой не им обърна внимание както в други дни. Кметът тръгна през пазара, където търговците-сирийци вече излагаха пъстрата си стока. Доктор Октавио Хиралдо — лекар без възраст, с покрита с лъскави къдрици глава, гледаше от вратата на кабинета си как шлеповете се спускат по реката. Той също беше с горнището на пижамата и по пантофи.

— Докторе — каза кметът, — облечете се и идете да извършите аутопсията.

Лекарят го изгледа озадачено. После разкри дълга редица бели здрави зъби. «Значи, сега правим аутопсии» — и добави:

— Очевидно това е голям напредък.

Кметът се опита да се усмихне, но подутата буза му попречи. Покри устата си с ръка.

— Какво ви е?

— Един дяволски кътник.

Доктор Хиралдо изглеждаше настроен за разговори. Но кметът бързаше.