В края на кея той потропа на вратата на една къща с неизмазани стени от бамбук, чийто покрив от палмови листа стигаше почти до водата. Отвори му жена е маслинена кожа, бременна в седмия месец. Ходеше боса. Кметът леко я отстрани и влезе в полутъмното коридорче.

— Съдия — повика той.

Съдията Аркадио, влачейки налъми, се появи на вътрешната врата. Носеше памучен панталон без колан, смъкнат под пъпа, а от кръста нагоре беше гол.

— Пригответе се за оглед на трупа — каза кметът.

Съдията Аркадио подсвирна от удивление.

— Я-а, откъде ви хрумна тая новост?

Кметът продължи право към спалнята. «Това е друг случай — каза той, като отваряше прозореца, за да прогони натежалия от сън въздух. — Най-добре е всичко да се върши както трябва.» Обърса о изгладения панталон прахта от ръцете си и попита, без да влага никакъв сарказъм в думите си:

— Знаете ли как се прави оглед на трупа?

— Естествено — отвърна съдията.

Кметът погледна ръцете си. «Повикайте секретаря си, за да напише каквото трябва» — каза той отново без никакъв заден умисъл. После се обърна към момичето с протегнати напред длани. По тях имаше следи от кръв.

— Къде мога да се измия?

— На чешмата — отвърна тя.

Кметът излезе на двора. Момичето потърси в сандъка чист пешкир и уви в него един тоалетен сапун.

Излезе на двора в момента, когато кметът се връщаше към спалнята, тръскайки ръце.

— Носех ви сапун — каза тя.

— И така е добре — каза кметът. Той отново погледна дланите на ръцете си. Взе пешкира и се избърса замислен, като гледаше съдията Аркадио.

— Целият беше в перушина от гълъби — каза той.

Седнал на леглото, като отпиваше с бавни глътки от чашата черно кафе, той изчака съдията Аркадио да се облече. Момичето ги последва през гостната.

— Докато не си извадите тоя зъб, подутината няма да ви спадне — каза тя на кмета.