Той побутна съдията Аркадио към улицата, обърна се да я погледне и боцна с показалец издутия й корем.

— А тази подутина кога ще ти спадне?

— Още малко — отвърна тя.

Отец Анхел не направи обичайната си следобедна разходка. След погребението той се спря да поговори в една къща в долния квартал и остана там до свечеряване. Чувстваше се добре, макар че обикновено продължителните дъждове предизвикваха болки в прешлените му. Когато стигна у дома си, уличните лампи бяха запалени.

Тринидад поливаше цветята в коридора. Свещеникът я попита за неосветената още нафора и тя отвърна, че я е сложила в главния олтар. Облак комари го обгърна още щом запали светлината в стаята. Преди да затвори вратата, той напръска стаята с препарат срещу насекоми — най-безмилостно, като кихаше от миризмата. Когато свърши, беше се изпотил. Смени черното расо с бялото, закърпеното, което носеше в къщи, и отиде да бие камбаната за вечерня.

Като се върна в стаята, сложи един тиган на огъня и пусна да се пържи парче месо, докато режеше на кръгчета глава лук. После изсипа всичкото в една чиния, където имаше парче варена юка и малко студен ориз, останали от обяд. Занесе чинията на масата и седна да вечеря.

Яде от всичко едновременно, като режеше късчета от всяко нещо и ги натискаше с ножа върху вилицата. Дъвчеше съзнателно, стриваше с пломбираните си със сребро кътници и последното зрънце, но устните му бяха стиснати. Докато дъвчеше, той опираше ножа и вилицата върху чинията и изучаваше стаята с втренчен и напълно съзнателен поглед. Срещу него се намираше шкафът с обемистите книги на енорийския архив. В ъгъла — плетен стол-люлка с високо облегало и възглавничка, зашита на височината на главата. Зад стола имаше дървена решетка с разпятие, окачено до календар с реклама за някакъв сироп за кашлица. Зад решетката беше спалнята.

Като свърши с яденето, отец Анхел почувства, че се задушава. Разви парче мармалад от гуаяба, наля вода до ръба на чашата и изяде озахареното тесто, загледан в календара. След всяка хапка изпиваше глътка вода, без да откъсва очи от календара. Накрая се оригна и обърса уста с ръкав. В продължение на деветнадесет години беше ял така, сам в кабинета си, повтаряйки всяко движение с добросъвестна точност. Никога не се бе срамувал от самотата си.