След молитвата Тринидад му поиска пари, за да купи арсеник. Свещеникът й отказа за трети път, изтъквайки, че капаните са достатъчни. Тринидад настоя:

— Да, ама по-малките мишки измъкват сиренето, без да падат в капаните. Затова е по-добре в сиренето да сложим отрова.

Свещеникът тъкмо щеше да се съгласи, че Тринидад има право. Но преди още да успее да го изрече, в църковната тишина нахлу шумният високоговорител на киносалона на отсрещния тротоар. Първо се разнесе глухо хъркане. После стържене на иглата по плочата и веднага след това — някакво мамбо, което започна с оглушителен тромпет.

— Има ли прожекция?

Тринидад отвърна, че има.

— Знаеш ли какво дават?

— «Тарзан и зелената богиня» — каза Тринидад. — Същият, дето не можаха да го довършат в неделя заради дъжда. Добър е за всички.

Отец Анхел отиде при камбанарията и отби бавно дванадесет удара. Тринидад беше объркана.

— Сбъркахте, отче — каза тя, като размахваше ръце, а очите й блестяха от вълнение. — Филмът е добър за всички. Спомнете си, че в неделя не ударихте камбаната нито веднъж.

— Но това е незачитане към хората — рече свещеникът, като бършеше потта от врата си. И повтори задъхан: — Незачитане.

Тринидад разбра.

— Трябваше да видиш погребението — каза свещеникът. — Всички мъже се надпреварваха да носят ковчега.

После отпрати момичето, затвори вратата към пустия площад и загаси лампите в църквата. В коридора, на връщане към спалнята, той се плесна по челото, защото си спомни, че е забравил да даде на Тринидад парите за арсеника. Но пак го забрави още преди да стигне до стаята.