— Хвърли двуцевката на земята, Сесар. Не върши повече щуротии.

Сесар Монтеро отстъпи. Кметът продължи напред с опънат на спусъка пръст. Нито един мускул на тялото му не трепна, докато Сесар Монтеро не отпусна двуцевката и не я пусна на земята. Тогава кметът разбра, че е облечен само с панталона на пижамата, че се е изпотил под дъжда и че кътникът е престанал да го боли.

Къщите се отвориха. Двама полицаи, въоръжени с пушки, хукнаха към центъра на площада. Тълпата се спусна след тях. Полицаите скочиха полукръгом и викнаха със заредени пушки:

— Назад.

Кметът извика със спокоен глас, без да гледа никого:

— Очистете площада.

Множеството се пръсна. Кметът пребърка Сесар Монтеро, без да го кара да си сваля мушамата. Намери четири патрона в джоба на ризата му, а в задния джоб на панталона — кама с рогова дръжка. В друг джоб намери тефтерче, халка с три ключа и четири банкноти по сто песос. Сесар Монтеро се остави да го пребъркат — безучастен, с отпуснати ръце, едва помествайки тяло, за да улесни операцията. Когато свърши, кметът повика двамата полицаи, връчи им нещата и им предаде Сесар Монтеро.

— Ще го отведете на втория етаж в кметството — заповяда той. — Вие отговаряте за него.

Сесар Монтеро си свали мушамата. Подаде я на един от полицаите и закрачи между тях — безразличен към дъжда и изумлението на хората, струпали се на площада. Кметът замислено го изгледа как се отдалечава. После се обърна към тълпата, размаха ръце, сякаш пъдеше кокошки, и извика:

— Разотивай се.

Като обърса лице с голата си ръка, той прекоси площада и влезе в дома на Пастор.

Свлечена на един стол, майката на убития седеше сред група жени, които с безмилостно усърдие й вееха с ветрила. Кметът отмести една от жените. «Оставете я да диша» — каза той. Жената се обърна към него.