В момента на изстрела кметът заспиваше. Бе прекарал три безсънни нощи, измъчван от зъбобол. Тази сутрин, при първата камбана за литургия, той взе осмото хапче против болки. Зъбоболът отстъпи. Плющенето на дъжда по цинковия покрив му помогна да заспи, но докато спеше, кътникът продължи да пулсира без болка. Когато чу изстрела, той се събуди, скочи и грабна колана с патрондаша и револвера, които винаги оставяше на стол до хамака, съвсем близо до лявата си ръка. Но тъй като чу само шума на дъжда, помисли, че е било някакъв кошмар, и отново усети болката.

Имаше малко температура. В огледалото забеляза, че бузата му се подува. Отвори кутийка с ментолов вазелин и намаза мястото, където го болеше — напрегнато, необръснато. Изведнъж дочу, през дъжда, глъч от далечни гласове. Излезе на балкона. Живеещите на улицата — някои по пижами, тичаха към площада. Едно момче вдигна глава към него, размаха ръце и без да се спира, му извика:

— Сесар Монтеро уби Пастор.

На площада Сесар Монтеро се въртеше с насочена към множеството пушка. Кметът едва го разпозна. Извади с лявата си ръка револвера от калъфа и запристъпва към центъра на площада. Хората му сториха път. От салона за билярд излезе един полицай с готова за стрелба пушка, насочена към Сесар Монтеро. Кметът му каза тихо: «Не стреляй, животно.» Прибра револвера в калъфа, взе пушката от полицая и продължи към центъра на площада с готово за стрелба оръжие. Тълпата се скупчи към стената.

— Сесар Монтеро — извика кметът, — дай ми двуцевката!

Сесар Монтеро не го бе видял дотогава. С един скок той се обърна към него. Кметът сложи пръст на спусъка, но не го натисна.

— Елате да я вземете — извика Сесар Монтеро.

Кметът държеше пушката с лявата ръка, а с дясната разтърка клепачи. Пресмяташе всяка стъпка, с пръст на спусъка и втренчени в Сесар Монтеро очи. Изведнъж спря и ласкаво заговори: