Единствената отворена към площада врата беше на църквата. Сесар Монтеро погледна нагоре и видя схлупеното ниско небе на две педи от главата си. Прекръсти се, пришпори мулето и го накара няколко пъти да се завърти върху задните си крака, докато животното стъпи здраво върху размекнатата като сапун улица. Тогава забеляза листа хартия, залепен на вратата на дома му.

Прочете го, без да слиза от мулето. Дъждът бе размил цвета на боята, но текстът, написан с четка, с груби печатни букви, все още беше четлив. Сесар Монтеро приближи мулето до стената, откъсна листа и го накъса на парчета.

С едно подръпване на юздите наложи на мулето ситен равен тръс — за дълги часове напред. Загърби площада по тясна крива уличка, с къщи с глинени стени, чиито врати при отварянето им излъчваха топлината на съня. Надуши миризма на кафе. Едва когато зад гърба му останаха и последните къщи на селото, той обърна мулето и със същия ситен и равен тръс се върна на площада и се спря пред къщата на Пастор. Там слезе, взе пушката и върза мулето за гредата, като вършеше всичко отмерено и точно.

Вратата не беше залостена с резе — беше подпряна само с огромна раковина. Сесар Монтеро влезе в сумрачното преддверие. Чу остра нота, последвана от напрегната тишина. Мина покрай четири стола, наредени около масичка, застлана с вълнена покривка и с шише с изкуствени цветя отгоре. Накрая се спря пред вратата към двора, отметна назад качулката на мушамата, пипнешком провери предпазителя на пушката и спокойно, почти любезно, извика:

— Пастор.

Пастор се появи в отвора на вратата, отвинтвайки мундщука на кларнета. Беше слабо, стройно момче, с едва набол мъх, подрязан с ножица. Като видя Сесар Монтеро, забил токове в пръстения под и с насочена към него двуцевка на височината на кръста, Пастор отвори уста. Но нищо не каза. Пребледня и се усмихна. Сесар Монтеро първо заби пети в земята, после притисна с лакът приклада към тялото си, стисна зъби и в същия миг натисна спусъка. Къщата се разтресе от изстрела, но Сесар Монтеро не знаеше дали преди или след разтърсването видя Пастор от другата страна на вратата да се гърчи като червей сред купчина мънички окървавени пера.