Отвърза една панделка от рамката на леглото, събра косата на тила си и въздъхна, напълно разбудена: «Ще остана в съня ти до смъртта». Той не й обърна внимание. От едно чекмедже в шкафа, където имаше и някакви бижута, малък дамски часовник и автоматична писалка, той извади портфейл с пари. Взе от него четири банкноти и върна портфейла на мястото му. После пъхна в джоба на ризата си шест патрона за ловджийска пушка.

— Ако дъждът продължи да вали, няма да се върна в събота — каза.

Като отвори вратата към двора, той се спря за миг на прага, вдишвайки мрачния октомврийски мирис, докато очите му привикнат с мрака. Канеше се да затвори вратата, когато в спалнята прозвуча камбанката на будилника.

Жена му скочи от леглото. Той остана неподвижен, с ръка на резето, докато тя прекъсна звънеца. Тогава той за пръв път я погледна, умислен.

— Снощи сънувах слоновете — рече.

После затвори вратата и отиде да оседлае мулето.

Преди третата камбана за литургия дъждът се усили. Нисък вятър откъсна последните изгнили листа от бадемовите дръвчета по площада. Уличното осветление угасна, но къщите все още бяха затворени. Сесар Монтеро вкара мулето в кухнята и без да слиза, извика на жена си да му занесе мушамата. Свали двуцевката, която бе преметнал на гръб, и я върза напреко с каишките на седлото. Жена му се появи в кухнята с мушамата.

— Почакай да спре — обади се тя колебливо.

Той мълчаливо си облече мушамата. После погледна към двора.

— Няма да спре до декември.

Тя го проследи с очи до другия край на коридора. Дъждът плющеше по ламаринения покрив, но той вече излизаше. Пришпорвайки мулето, трябваше да се приведе на седлото, за да не се удари в горния праг на вратата, която водеше към двора. Капките по стряхата се пръскаха като сачми зад гърба му. От вратника извика, без да обръща глава:

— До събота.

— До събота — отвърна тя.