От този миг до дванадесет на обед, когато обеща на жена си, че ще забрави пасквила, тя бе изчерпала всички начини за убеждение, за да го успокои. Накрая бе предложила едно отчаяно разрешение — като последно доказателство за невинността си тя предлагаше да се изповяда пред отец Анхел на висок глас и в присъствието на мъжа си. Само предложението за такова унижение си бе струвало труда. Въпреки помрачението си той не се реши на следваща стъпка и трябваше да се предаде.

— Винаги е по-добре всичко да се казва — каза тя, без да отваря очи. — Щеше да е ужасно, ако си беше преглътнал яда.

Той излезе и затвори вратата след себе си. В просторната къща, потънала в полумрак и затворена отвсякъде, той чу бръмченето на електрическия вентилатор на майка си, която си почиваше в съседната къща. Наля си чаша лимонада от каната в хладилника под сънливия поглед на готвачката-негърка.

От свежия си вътрешен мир жената го попита иска ли да обядва. Той дигна капака на тенджерата. Една цяла костенурка плуваше с краката нагоре във врящата вода. За пръв път не потръпна при мисълта, че животното е било хвърлено живо в тенджерата и че сърцето му ще продължава да бие, когато го поднесат разрязано на масата.

— Не съм гладен — отвърна и затвори тенджерата. После добави вече при вратата: — Госпожата също няма да обядва. Целия ден я боли главата.

Двете къщи бяха свързани с коридор, постлан със зелени плочи, откъдето можеше да се види кокошарника от мрежа в дъното на общия двор. В онази част от коридора, който принадлежеше на къщата на майката, имаше няколко клетки с птици, окачени на стряхата, и множество саксии с ярки цветя.

Излегната в шезлонга, където току-що се бе събудила от следобедния сън, седемгодишната му дъщеря го посрещна с жален поздрав. На бузата й още се виждаше отпечатаното платнище.