Петъкът осъмна хладен и сух. Съдията Аркадио, който се хвалеше с това, че прави любов по три пъти на нощ, откакто го е направил за пръв път, тая сутрин скъса въжето на мрежата против комари и двамата с жена му паднаха на пода в сюблимния момент, омотани в плетения навес.

— Остави го — прошепна тя. — После ще го оправя.

Измъкнаха се съвсем голи от омотаните воали на мрежата. Съдията Аркадио отиде до скрина да си вземе чисти гащета. Когато се върна, жена му беше облечена и оправяше мрежата. Мина край нея, без да я погледне, и седна да си обуе обувките от другата страна на леглото, все още запъхтян от възбудата. Тя го последва. Притисна кръглия си твърд корем в ръката му и се опита да захапе ухото му. Той леко я отблъсна.

— Остави ме на мира — каза.

Тя се разсмя, от смеха й бликаше здраве. Последва мъжа си до другия край на стаята, като го боцкаше с пръсти в кръста. «Дий, магаренце» — казваше тя. Той подскочи и отблъсна ръцете й. Тя го остави и пак се разсмя, но изведнъж стана сериозна и извика:

— Исусе Христе!

— Какво има? — попита той.

— Вратата е била отворена цялата — извика тя. — Това вече е истинско безсрамие.

Влезе в банята, като се заливаше от смях.

Съдията Аркадио не дочака кафето. Ободрен от ментовия дъх на пастата за зъби, той излезе на улицата. Слънцето беше като от мед. Сирийците, седнали пред вратите на магазинчетата си, съзерцаваха спокойната река. Като минаваше покрай кабинета на доктор Хиралдо, драсна с нокът по металическата решетка и извика, без да се спира:

— Докторе, кое е най-доброто лекарство срещу главоболие?