— Сега е различно — каза отецът, — кметът е друг човек.

— Когато пак направят избори, пак ще има клане — възрази собственикът раздразнен. — Винаги, откакто народът е народ, става все същото.

— Ще видим — каза свещеникът.

Собственикът го изгледа със съжаление. Когато заговори отново, веейки си с ризата, за да се разхлади, в гласа му се прокрадваше умолителна нотка.

— Това е третият филм добър за всички, който ни пращат тая година — каза той. — В неделя останаха три ролки заради дъжда и много хора искат да знаят как свършва.

— Камбаната вече би — каза свещеникът.

Собственикът изпусна въздишка на отчаяние. Постоя, загледан право в лицето на свещеника, но вече наистина без да мисли за нищо друго освен за непоносимата горещина в кабинета.

— Значи, нищо не може да се направи?

Отец Анхел поклати глава.

Собственикът опря длан на коленете и се изправи.

— Добре — каза той. — Нищо не можем да направим.

Отново сгъна кърпата, избърса потта от врата си и огледа кабинета с горчив упрек.

— Тук е същински ад — рече.

Свещеникът го изпрати до вратата. Сложи резето и седна да довърши писмото. След като пак го прочете отначало, завърши прекъснатия пасаж и спря да помисли. В този миг музиката от високоговорителя секна. «Съобщава се на уважаемата публика — каза някакъв безличен глас, — че прожекцията тази вечер е спряна, защото и това заведение се присъединява към всеобщия траур.» Усмихвайки се, отец Анхел позна гласа на собственика.

Горещината стана още по-силна. Свещеникът продължи да пише с кратки паузи, които използваше, за да си обърше потта и да препрочете написаното, докато изписа две страници. Тъкмо се бе подписал, когато дъждът се изля без никакво предупреждение. Изпарения на влажна земя проникнаха в стаята. Отец Анхел надписа плика, затвори мастилницата и понечи да сгъне листа. Но преди това прочете още веднъж последния пасаж. Тогава пак отвори мастилницата и написа послеслов: